В книгата са събрани спомени и бележки на д-р К. Хантов, размесени с части от дневника на Теменужка Василева и придружени от увод, коментар и послепис на Б. Божилов
-Добре! Да не спорим! Ние никога няма да се разберем по тези въпроси. Дели ни пропаст.
- Права си.
-Аз винаги съм права.
- Няма да спорим. Ти си дама.
-Дама? Забравяш, че аз съм монахиня.
-Колкото повече те опознавам, толкова повече се убеждавам, че не си никаква монахиня... вътрешно.
- Защото съм развратна ли?
- Ти не си развратна.
- Така ли? А каква съм?
- Естествена.
Тя се заля от смях така, че се уплаши да не й стане лошо.
-Ти ме обичаш, ти ме обичаш! Ти търсиш оправдания за моята... моята... Коя е най-обидната дума, която ми подхожда?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
