Рядко се раждат истории, които превръщат кръвта в криле. Разказите в сборника „Кедер“ на Йорданка Белева са такива. Те изтръгват човека от бездната на тъгата, пречистват мислите, лекуват раните. Думите на Йорданка Белева са светли и богати. Разказите ѝ превръщат скръбта в мъдрост, която измерва неизмеримото – стойността на човешкия живот, на дълбоката привързаност на кръвта, мислите, плътта, мечтите към някой близък човек, без когото животът е невъзможен. „Кедер“ е силна книга, която преобразява отчаянието в пътека към доброто.
Здравка Евтимова
„Кедер“ е от книгите, които няма как да предизвикат шумните възторзи на публиката, защото те оставя без дъх, засяда в гърлото ти като онзи безшумен плач, който идва, когато сълзите ти са свършили, но мъката не си е отишла.
Милена Ташева, „Аз чета“
За загубите такива, каквито (ще) ги помним и които изпъват гънките на болките – около тях осцилира „Кедер“, обличайки общата, архетипната мъка в одеждите на 20 индивидуални мъки.
Темз Арабаджиева, „На по книга, две“
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|