Милен Русков (1966) е автор и на "Джобна енциклопедия на мистериите"(награда за дебют „Южна пролет”) и „Захвърлен в природата“ (награда „ВИК“ за роман на годината).
Тази книга ни връща в епохата на българското Възраждане, когато двама бунтовници, приятели на Димитър Общи – т.е. малко революционери, малко разбойници, – участват в Арабаконашкия обир, което е само началото на множеството им перипетии. Постепенно те се включват и в трите вида тайна дейност – „конспиративна, експедитивна и революционно-разбойнишка“, по израза на Стоян Заимов. Това е разказано с жива стилизация на българския възрожденски език, в който всичко изглежда по неповторим начин смешно и очарователно. Но не свършва така.
Светлозар Игов: Увлекателно-драматичен сюжет, уникални като художествени образи герои, майсторско сказово разказване, трагика и хумор – новият роман на Милен Русков е ключ към философско-историческите и народопсихологически проблеми на възходите и провалите на българина и българската общност в техните исторически пътища и безпътици.
Миглена Николчина: Както и в другите си романи, той върви срещу течението на лесното и повърхностно писане. Като възкресява яркия, мощен, смешен, омагьосващ, покъртителен, първозданно свеж език на възрожденските ни писатели, Русков поднася темите, които създадоха България и българската литература, с нова сила и дълбочина, в диалог с Бога и фатума на историята. Глътка въздух в днешната задуха – онова литературно събитие, на което бяхме престанали да се надяваме.
Ани Илков: Книги като тези на Милен Русков нито се пишат лесно, нито се появяват често в България, а сигурно и навсякъде.
Митко Новков: Иронична, плътна, с богат език, въобще истинско постижение на българската литература.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
