„Франческо Гуичардини (1483–1540), приятел, съмишленик, но и критик на Макиавели, е виден ренесансов политик, голям историк и оригинален мислител. Той е автор, който трябва да заеме достойно място в библиотеката и паметта ни. В момента е съвсем слабо познат и малко ценен в България; ако името му изобщо нещо говори, то най-често е затъмнено от това на Макиавели. Настоящото издание цели Гуичардини да излезе от сянката и да застане редом със своя съгражданин и приятел. Писани в началото на „голямото движение“, с което започва модерността, Паметните бележки (сборник от 221 кратки мисли – наблюдения, разсъждения и съвети за политическа и житейска дейност) поразяват със своята тънка проницателност и със смущаваща актуалност. Долавяме техния глас и урок в опитите на Монтен и Бейкън, в съветите на Грасиан и Мазарини, в мислите на Риварол и Леопарди, в разсъжденията на Клаузевиц и Токвил, в дневниците на Юнгер и Шмит, в записките на Оукшот и Гомес Давила. Бележките могат и днес да бъдат vade mecum за стремящия се към вътрешно равновесие и ефикасно действие в този свят. Във всеки случай четенето им никога не е напразно: те охлаждат въодушевлението, разпръсват унинието, изострят мисленето.“
- Владимир Градев
* * *
Чети често и разучавай тези паметни бележки, защото е по-лесно да ги знаеш и разбираш, отколкото да ги съблюдаваш, но ще добиеш тази лекота, ако те ти станат навик и бъдат винаги свежи в паметта ти.
- Франческо Гуичардини
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
