Тя би могла да остане в паметта на съвременниците си просто като жена на Мережковски, но изминава пътя си като Зинаида Гипиус – писателка, критичка, поетеса, провъзгласила веднъж eпатиращото: „Обичам себе си като бога...“
И в Петербург, където живее почти трийсет години, и по-късно, в емиграция, тя заема особено място, оставайки постояно в центъра на литературния живот. Наричат я декадентска Мадона, сатанеса, вещица, силфида, жива легенда. В емиграция тя написва книга за своите съвременници, събратя по занаят; книга за миналото, което за нея никога няма да е приключило. Tъй като в паметта й всичко преживяно съществува само в едно граматическо време – сегашно продължително.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
