Винаги, когато ме питат откъде съм, отговарям кратко, точно и ясно: "От Търнавския кралски род", защото съм родена там, в село Търнава, Врачанско. Това е достатъчно, за да определям себе си като врачанка. Главният герой на книгата – Марин Чорбаджийски, когато говори за хората от оня край, казва: "Ние пръво съ определяме куту връчанье, а после уточняваме от кое село сме баш".
"Врачански тиквеник" е моята първа книга. На жизнения път в средата човек трябва да реши какво да остави на поколенията след себе си. Аз реших да им оставя тази книга, написана с хумор, със сълзи; написана, за да разкаже за един човешки живот, па то не е и само един, а съвкупност от много животи – на тия преди тебе, сегашните и на тия след тебе. Марин Чорбаджийски казва: "Е, те тва, ако беше книга, нема кой дъ я прочете. Кой шъ седне да чете нещо, дека го види с очите си; за къв гявол му е и от къв зор да го прай. Тва обаче си е моа живот и я шъ си го разкажа така, къ я си знам".
Всеки може да се разпознае в тази ведро поднесена история, докато чете за Марин Чорбаджийски и неговото обкръжение, да поразрови жаравата на спомените, да се посмее от сърце на човешкия серсемлък и на житейските нелепости, да се зареди с настроение и да му
стане благо на душата.
"Животът е като тиквеник: оврътеле съ се едни кори – коя прегорела, коя глетава, важно е, че има и благи!"
"Е нема начин в животъ си да не си съ сбутал барем с един врачански тиквеник..."
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
