„Гениалната приятелка“ е роман за израстването на две момичета, а и на цяло едно поколение в покрайнините на Неапол през 50-те и 60-те години. Това е първата част от тетралогия с проста и изчистена сюжетна линия – Лила изчезва и заличава всяка следа от съществуването си, синът й търси помощ от приятелката й от детинство, Елена, която решава да напише книга за съвместния им живот. Разказът се води от името на Елена, гениалната приятелка е Лила. Двете черпят сила една от друга, помагат си, но и си нанасят душевни рани, ограбват се взаимно в емоционално и интелектуално отношение. Феранте се занимава най-вече с вътрешното, невидимото насилие над психиката. И все пак атмосферата на бедняшкия Неапол, която пресъздава, е толкова жива, че в паметта на читателя неизбежно изникват кадри от времето на италианския неореализъм. Един шедьовър на психологизма в завладяваща епична рамка.
„Гениалната приятелка“ изригва от душата като лава от Везувий. Ла Република
Един от най-нюансираните портрети на женското приятелство. Вог
Прозата на Елена Феранте е кристална, разказваческата й дарба – първична и завладяваща. Икономист
Най-доброто, което съм чел тази година, несъмнено е от Елена Феранте. Ричард Фланаган
Информацията за Елена Феранте е твърде оскъдна - тя системно отказва публични изяви и общува с читателите чрез издателя си. „Дни на самота“ е вторият неин роман, последван от успешна екранизация. Един оригинален текст, поднесен ефектно, с модерен и ярък изказ, който приковава вниманието.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
