...Ако можех да започна всичко отначало, нямаше да избера сегашния си живот. Макар че се съмнявам подобен избор да е възможен.“
Точно това си мислех, докато бягах от пазара с откраднатия къс месо под мишница.
До този момент не бях крал месо и вече съжалявах за стореното. Оказа се, че е доста трудно да държиш сурово месо, докато тичаш. Беше по-хлъзгаво, отколкото очаквах. Ако месарят не ме докопаше със сатъра си и буквално не накълцаше плановете ми за бъдещето, реших да не забравям следващия път да изчакам да ми го завият. И след това да го открадна.
Той беше само на няколко крачки зад мен и търчеше с изненадваща за телосложението му скорост. С всичка сила крещеше нещо на родния си език, който не разбирах, но явно беше от някоя от западните страни. Несъмнено от тези, в които убийството на крадците на месо беше позволено.
Тази мисъл ми даде сили да се затичам по-бързо. Завих зад един ъгъл точно в момента, в който сатърът се заби в един дървен стълб зад мен. Въпреки че целта бях аз, не можех да не се възхитя на точността му. Ако не бях завил, със сигурност щеше ме да улучи.
Бях само на една пресечка от сиропиталището на госпожа Търбелди, а там знаех как да изчезна... ПРИНЦЪТ И ПРОСЯКЪТ среща ИГРА НА ТРОНОВЕ!
Излъжи… или умри.
В Картия назрява гражданска война. Кралското семейство е мъртво, а претендентите за трона са много и единственият начин да се избегне конфликтът е да се намери законен наследник.
Конър, благородник от Картия, смята, че може да създаде такъв наследник. Четирима сираци са избрани, за да минат през специално обучениe, което ще подготви един от тях за ролята на отдавна изчезналия принц Джарон. Останалите трима ще „изчезнат“.
Сейдж е един от избраните. Няма никакво желание да бъде марионетен крал, но и перспективата да изгуби не му се струва особено привлекателна. Единственият начин да остане жив е да играе играта на Конър и да използва хитростта си, за да се измъкне.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
