Вратата на Скруджовата кантора беше отворена, за да може той
да държи под око чиновника си, който в една бедна малка клетка
отвъд, нещо като цистерна, преписваше писма. Огънят на Скрудж
беше много малък, но огънят на чиновника беше толкова по-малък,
че изглеждаше като един-единствен въглен. Но той не можеше да го
засили, тъй като Скрудж държеше сандъка с въглищата в собствената
си стая; и стига само чиновникът да влезеше с лопатата, господарят
веднага предричаше, че ще се наложи двамата да се разделят. Поради
което чиновникът се увиваше в белия си вълнен шал и се опитваше да
се топли на свещта, но тъй като не беше човек с голямо въображение,
това му усилие оставаше безрезултатно.
– Весела Коледа, вуйчо! Бог да ти помага! – извика един весел
глас. Беше гласът на племенника на Скрудж, което се втурна тъй бър-
зо, че за стария човек благопожеланието беше първото указание за
приближаването му.
Ами! – каза Скрудж. – Глупости!
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
