Вила на морето, две семейства, две жени приятелки, една невъзможна любов и една смразяваща злополука. Точно както при Големия взрив, всичко се разделя във всички посоки в пространството и дванайсет години по-късно последиците изскачат наяве.
Ана и Йозефа са като сестри. Двете израстват неразделни в къща край морето в идиличния Лютенбург. Семействата им също не могат едно без друго. Но майката на Йое загива при трагичен инцидент. От този момент двете приятелки са разделени не само от дълбоката пропаст на недоразуменията и чувството за вина, но и друга граница. Ана става психолог в Кил, а Йозефа се грижи сама за сина си в Цюрих.
След време обаче втора злополука с трагичен край дава възможност на Ана да изкупи вината си… стига да успее да се пребори със закона и с един мъж, който има друго семейство, други принципи, други представи за обич и дом.
Тим Крон разказва една история за любов, приятелство и прошка, вплетени в този калейдоскопичен водовъртеж от спомени, мълчание и неизживени копнежи.
В края на романа сякаш си бил на морето: сбогуването е трудно, но остава чувството, че си преживял нещо особено.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
