Една история за емигранти с изгубени илюзии и техните котки, които обитават свой таен свят...
Ойя Байдар (род. 1940 г.) е една от най-изявените съвременни турски белетристки, носителка на престижните награди "Орхан Кемал", "Джевдет Кудрет" и "Юнус Нади".
Позната е на българските читатели от романите: "Портата на греха", "Изгубеното дар-слово", "Остана топлата им пепел". Нейни творби са издавани на над 20 езика. Писателката бе официален гост на литературния фестивал "Пловдив чете 2014".
Байдар става популярна като социалист – автор, изследовател и общественик. След военния преврат на 12 септември 1980 г. е осъдена и емигрира в Германия. Живее 12 години в изгнание.
В Котешки писма (1995 г.) Ойя Байдар чрез магията на романа представя историята на няколко котки, които общуват помежду си с ароматни писма по дрехите на своите стопани – турски интелектуалци, избягали в Западна Европа след преврата през 1980 г., с нелека участ, но със съхранен идеализъм. В началото на 90-те години на ХХ век те преживяват рухването на комунизма... Чрез техните съдби, разочарования, трагедии и радости котките се опитват да разкрият човешките тайни. Разкритията им обаче водят до прозрението – дали котки
и хора не търсят отговора на един и същ въпрос?...
"Най-смисленият период от моя живот е периодът 1960-1980 г., когато бяхме тръгнали да променим света и страната си, да направим света по-добър, по-хуманен, да създадем свободен и светъл свят, да правим революция; дори и да не сме успели, все пак надхвърлихме себе си, като се развивахме и бяхме пълни с надежда.
Трудно е да се живее в заточение. В родината, дори и да сте в затвор, дори и да сте подложени на мъчения, имате идентичност, имате борба за дело, в което вярвате. А в държавата, където търсите подслон, сте „нищо“. Аз така се почувствах."
Ойя Байдар
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
