Когато бях малък, за мен баща ми бе човекът, който се бори с морските стихии и след това разказва за своите премеждия. Познавах само положителната му страна – неговата щедрост, чувство за хумор, вежливост – и с него винаги бях много щастлив. Когато бях малък, исках да приличам на него и чак по-късно започнах да осъзнавам, че голяма част от неблагополучията в живота му се дължат на наследствени причини. Той рядко споменаваше своя баща, за когото знаех само, че е бил голям писател и „жива легенда“, но от когото малко се интересувах, особено когато бях малък. Когато бях на шест, моят герой се казваше Грег Хемингуей, баща ми. След това по- степенно започнах да добавям липсващите части от мозайката, която съставляваше неговата личност, и които той никога не бе разкривал пред мен в личен разговор, макар че бяха важна част от характера му. При положение че толкова много биографи бяха посветили доста страници на ненавистта, която Ърнест е изпитвал към майка му, аз, като син на Грегъри Х. Хемингуей, нямаше как да не възприема по наследство обсебващото чувство, което баща ми имаше към своя татко. Не че някога беше споменал това открито, но конфликтът между Грегъри и
Ърнест, както и конфликтът със собствената му сексуалност, се чувстваха постоянно. И тъй като прекарвах достатъчно време около баща си, за мен не беше трудно да забележа многобройните бесове, които го тормозеха през по-голямата част от неговия живот. Той страдаше от маниакална депресия, увличаше се от травестизма и по-късно даже смени пола си. Пиеше и участваше в сбивания, прекара известно време в затвора, но преди всичко страдаше от загубата на баща си. Страдаше по него и в същото време го мразеше. Мразеше го и се обвиняваше за самоубийството на Ърнест през 1961 г. „Странно племе” е мемоарна книга, предизвикваща възхищение, приковаваща вниманието на читателя и много затрогваща. В нея се разкриват сложните взаимоотношения между Ърнест Хемингуей и най-малкия му син – Грегъри, бащата на автора на тези спомени, Джон Хемингуей.
Медиите дамгосват Грегъри като черната овца на фамилията Хемингуей, но синът му не е съгласен с това. В своя чудесно аранжиран разказ Джон Хемингуей разкрива как Ърнест изпитвал особена привързаност към Грегъри и как двамата мъже (страдащи от една и съща болест – биполярно разстройство, и изпитващи влечение към андрогинията) са били всъщност две страни на една и съща монета. В „Странно племе” са публикувани откъси от някои от станалите известни едва напоследък писма, разменени между Ърнест и Грегъри, от които личат неподозирани техни сходства. В резултат на този анализ Джон стига до заключението, че с продължилите през целия си живот вътрешни борби и терзания Грегъри най-добре олицетворява често описвания от Ърнест идеал за запазеното благородство при крайно неблагоприятни обстоятелства и външен натиск.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
