В разказите на Деян Енев е като по улица „Раковски“ от началото на един негов разказ – можеш да срещнеш кого ли не. Даже себе си можеш да срещнеш като млад... Звучи хубаво, но е по-страшно. В разказите от „Ези-тура“, силни като цигари без филтър, резки и къси, невинаги е „Раковски“. Тук най-често е Курило, „Овча купел“, Околовръстното, „Люлин“, блокове, крайни квартали, всекидневната градска беднота. Тук можеш да срещнеш себе си като Лудия Макс, който, пребит, си спомня, че е забравил да нахрани щуреца, като момчето с Висоцки, като старците Сарафови от „Казабланка“, като Галилей от Курило, тичащ да съобщи, че войната е свършила... Остро насрещно писане, понякога свъсено и мрачно, с око за всеки детайл и жест, серт тютюн.
Да четеш Енев, наистина е като да пушиш серт цигари – резки и къси, не се церемонят много, удрят директно, парят и давят, помниш ги с дробовете. Но във всеки от тях има нещо невинно и опрощаващо накрая. Утеха някаква. Преди да се е разсеял синкавият дим над главите ни.
Георги Господинов
Читателят съди, прeтегля, сравнява. Всяка нова книга – с тези преди нея. За да му помогне, издателят слага етикети – цена, биографична справка, сбит преразказ, хвалебствени слова. Все белези на стойност по книжния гръб. А книгите на Деян Енев не търпят белезите. Те не понасят етикети. Силно картинни, понякога автобиографични, понякога съвсем фантастични, абсурдни и чудновати, разказите му отричат всяка стара категория, събарят я до основи и я въздигат претворена. „Ези-тура“ е от онези книги, които ти се иска да мушнеш в ръцете на приятел, без обяснение и без причина. Да му кажеш само: Чети! Защото думите на Деян Енев не бива да бъдат съдени, прeтегляни, сравнявани. Думите му са песен, която ни унася. Сън, който сънуваме заедно.
Мирослав Пенков
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
