В питейното заведение „Мусала“ една колоритна компания от постоянни клиенти вечер след вечер споделя абсурдния си живот с всички негови бивалици и небивалици, възможни само по времето на късния социализъм. Тук се подвизават актьори, лекари, бивши фабриканти и търговци, журналисти, поети, тенекеджии, художници, водопроводчици, инженери, паркетчии или просто пияници без ясна професия. Героите изживяват безкрайните си алкохолни часове, споделени на маса дори с хора, които не биха поздравили на улицата.
Друг абсурд, възможен само при „победилия“ социализъм: периодично кръчмата се превръща в изборен пункт, с пълната му бутафорна декорация, бюрократична организация, ярък букет от персонажи. Тогава уж фарсовото противопоставяне между власт и поданици извежда романа от външно анекдотичното му звучене. Става ясно, че за мнозина кръчмарското общуване е философия на оцеляването, вид съпротива срещу липсата на възможности за свободно изразяване и реализация.
„Свински парчета“ е заключил в себе си прикрит драматизъм, който се изразява с фразата: „Може да е смешно, но за жалост не е весело.“ Романът е една гротеска на отлетелите и позабравени години на безвремие; той е шарж за едни и обвинение към други; едновременно разсмива и натъжава до сълзи. „Забавно“ пропиленият живот при социализма провокира спомени у едни, невесели размисли у други, но не оставя никого безразличен.
Известният художник и носител на много български и международни награди за графика, живопис и илюстрация Христо Кърджилов (р. 1952 г.) напоследък се изявява и като белетрист. Сборникът му с разкази и новели „Котки в квартал Страх“ (2007), илюстриран от самия автор, направи впечатление с необичайната за българската литература атмосфера на загадъчност и фаталистичност, с нетрадиционния избор на сюжети и персонажи извън родната действителност. Романът „Свински парчета“ е втората книга на Христо Кърджилов.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
