Този роман разказва история, която започва през 1900 година и завършва в самото начало на ХХІ век. Мине Сьоют преплита историите на главните герои – чичо Заман, Халат Ниязи, Ботан и малката Хюсран, които макар да не се познават помежду си, в края на романа се „срещат“ на гробището за бездомници. Смърт, неочаквано изчезване, търсене, изпълнено с перипетии, различна концепция за бог и една отдавна забравена тайна свързват с тънка червена нишка герои и събития.
Истанбул, легендите, хората, рибите, лодките, кейовете, палатите, подземните галерии, отрязаните глави, гробовете, болниците, моргите, русалките, престъпленията, убийците, палачите, лудите - тоест всичко - са плод на въображението.
Мине Сьоют е родена в Истанбул през 1968 година. Завършва класическа филология и от 1990 работи като журналист и редактор. През 1993 година получава голямата награда на Съюза на турските журналисти. Първата книга на Мине Сьоют – „Адалет Джимджоз – есеистична биография“ (2000), е посветена на големия турски актьор, майстор на филмовия дублаж и литературен критик Адалет Джимджоз. Следват три романа – „Пет любовни квартири – наръчник за тълкуване на сънища“ (2003), „Червено време“ (2004), „Невероятната 1979 година на Шахбаз“ (2007).
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
