„Всеки изписан ред е бягство от вцепененото съзерцаване, начало на подредбата на този свят в думи, стъпало за мисълта, всяка страница е един извървян път - щастие е не да постигнеш нещо, а изкуството да виждаш различно!“
Андрей Дженев
„Молех ли се или плачех? Светът бавно се преобръщаше в тишината на моя глас, потъвайки някъде, където думите не означават нищо, аз крещях…“
Изчезнали стари ръкописи, свитъци, криещи тайни, лицемерие, притворство, страх… и една невъзможна любов! Болка, усилия да разберем смисъла на съществуването, къде се намираме, кои сме?
На границата на фантазия и реалност, Добро и Зло, като в приказка без начало и край, съжителстват с Вярата в един манастир, и всичко, което съзнанието е дръзнало да сътвори, съществува.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
