Арнолд Нетъл, стеснителен млад пощенски чиновник, притига в усамотено английско село в края на лятото. През прозореца
на пощата вижда да минава прекрасна жена, Оливия, и появяването
й сякаш се появява нова надежда в живота му. После нейното
уверено, стабилно семейство го кани вкъщи, за да посвири на виолончелото
си, и разбира се се оказва влюбен. Но с бавното приближаване на пролетта крехките -надежди на господин Нетъл
също така неусетно си отиват.
Публикуван за пръв път през 1928 г., този единствен роман на
Дороти Едуардс музикално втъкава главната си тема - самотността на човешкото съществувание - с тънък поглед към нейните
последствия. Изпълнен с настроение, деликатен, романът й е,
както казва Дейвид Гарнет, „прецизно и съвършено произведение
на изкуството".
Някои критици откриват в нея руско влияние. Като в Чеховите пиеси събитията се развиват в обществени застояли води, централните действащи лица нямат определени неща, с които да се
занимават, и са захвърлени от обстоятелствата в общата си компания.
Авторката е избрала своя спектър от герои много пестеливо,
за да може да илюстрира сложността и комичността на английската социална система и нейните отношения към любовта и
класовите различия.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
