Преди повече от двадесет години
написах две книги - „Към върховете"
и „Зовът на върховете". Претърпяха
по две издания и се изчерпаха много
бързо - значи са се харесали на читателя. Не се опитвам да каж, че съм
направил нещо особено - не съм писател, тогава просто описах алпийските си прояви и преживявания. Те
изпълваха живота ми и този на другите около мен. Днес пак
сме си същите, само дето годините са ни множко и редиците ни пооредяха, а жаждата за подвизи и надпревара ни е
напуснала. Срещаме се от време на време. Живеем със спомените, радваме се на успехите на младите. Всичко някак ни
изглежда по-различно от тогава. Ще ми се да разбера как
това, кето се е променило, мога да съпоставя с моя път в
планините и знам - всичко врви напред във времето.
Иска ми се и да покажа, че алпинизмът не е само спортна
дейност, а дава на човека нещо много повече, което той
неусетно влага в своето всекидневие, а то му помага да
преодолява трудностите.
Неизбежно ползвам написаното в предишните си книги, но
това не е тяхно преработено издание. Преосмислям много
моменти и ги усещам по-различно, защото преживяното ме
е направило може би по-мъдър.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
