"Пътища" не е книга за ромското малцинство, както лековато би могла да натрапи псевдокритическата инерция. Освен, шеговито и с малко болка казано, за едно малцинство - малцинството на реалните ценители на българската изящна словесност Героят на Димитър Томов не е ромът или българинът, а човекът - с неговите достойнства, с неговото несъвършенство. Герой е и самият живот, вечно нов и вечно повтарящ се, неутолим и изнурен, задъхан и елегичен.
Тази книга утвърди и езика на Димитър Томов. Прочитът буди усещането, че в литературата няма традициионна и модерна проза. Разделението е друго - текст, който се чете, и текст, който се съпротивлява. Томов се радва на езика, играе с думата, търси звънки комбинации, неподозирани нюанси, извадени от внезапен и на моменти причудлив контекст.
От христоматийния разказ "Път към оня свят" през обемните панорами на родния край и родния човек - "Път към Дан Колов" и "Трусове на любовта" до потапянето в историята - едно художествено съпреживяване на най-доброто от литературата ни в края на по-миналия век, книгата "Пътища" е път към читателя, път към радостта от досега със словото.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
