Епохата на междудържавните войни очевидно завършва. Но войната по никакъв начин не е изчезнала, тя само е променила формите си на проява. В новите войни главната роля играят вече не държави, а военни властелини, наемници и терористи. Насилието се насочва преди всичко към цивилното население; небостъргачи се превръщат в бойни полета, телевизионни образи - в оръжия. Херфрид Мюнклер изяснява последиците на това развитие. Той показва как с изчезването на класическите сражения и фронтови линии също и разграничението между мир и война е станало крехко: там, където държавите вече не притежават монопола върху военната сила, на мястото на сключването на мир идва един мъчителен, постоянно застрашен от крах мирен процес. Може ли да се спре „приватизирането" на насилието? И как могат да бъдат посрещнати специфичните опасности, които идват от новите войни?
Класическата война на държавата изглежда е станала исторически отмиращ модел. Държавите са се оттеглили като монополисти на използването на сила. Но какво е дошло на тяхно място? И с какво се отличават новите войни? Този въпрос доби значителна политическа актуалност преди всичко във връзка с противопоставянето на най-новите форми на международния тероризъм. Какво трябва да се означава като война и какво - не, поне от 11-и септември 2001 г. вече не е въпрос за разглеждане само в академичната общност, а е въпрос на вземане на решение с евентуално съществено значение за световната политика.
Херфрид Мюнклер
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
