В обществото, което Талев описва, добрите хора винаги постигат високите си благородни цели, а „лошите" все някога са наказани. В „Илинден" и „Гласовете ви чувам" виждаме как добрият и благороден Борис, или Дона, или който и да било друг отдаден на общото добруване човек е страдалец и все не успява да устрои живота си. Индивидуалистичният свят в представите на Талев, а преди него и на Вазов и Йовков, е пълен с неразбории, зли сили и лоши хора. Щастието там е невъзможно. Обратно, в колективистичното общество разумът надделява и всичко си идва на мястото. Съдбите на Лазар и Ния, както и на Султана и Стоян са свидетелство за това. Препятствия и трудности винаги има, но те не са непреодолими. Ния и Лазар въпреки всичко се оженват и макар и след години им се ражда син. Изпитанията само потвърждават правото на достойния и праведния да бъде щастлив и в земния живот.
Моралните проблеми в „Железният светилник" и „Преспанските камбани" са толкова много, обществото е толкова единно и целенасочено, че проблемът за властта изобщо не съществува. Властта се превръща в проблем, когато хората са разделени от интереси и когато интересите им пречат да постигнат съгласие. Така е и в „Илинден", и в „Гласовете ви чувам", и най-вече в трилогията „Самуил".
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
