Адолф Мушг заедно с Фридрих Дюренмат и Макс Фриш е от тризвездието на съвременната швейцарска литература.
В новия си роман "Пленената усмивка" той отново ни изненадва с блестящия си стил, черния хумор и проникването в бездната на човешката душа.
"Можеш ли да си представиш, че никога не съм обичал човешко същество?" Йозеф, доскоро собственик на хотелска верига, се сепва от собствения си вик: докато си играе, внукът му Джон нарежда фигурите от коледните ясли не така, както разказва легендата, и Светото семейство се превръща в сцена на насилие. Потресен от гледката, Йозеф си припомня една стара история. Възможно ли е преди почти половин век да е убил жената, в която е мислел, че е влюбен?
Понеже не може да разкаже историята на едно шестгодишно дете, той му пише дълго писмо, което внукът трябва да отвори след двайсет години. Израсъл в атмосфера на фалшив морал и студенина, Йозеф напуска родния си дом, за да потърси ново семейство сред връстниците си. Онова, с което се сблъсква там, завършва с ужасното деяние, извадило го от равновесие. Той бяга надалеч, чак в Египет, където среща жената на живота си.
Адолф Мушг е обрисувал майсторски портрета на мъж, който трябва да изстрада пътя към освобождението си, защото му липсват качества на бунтар. А усмивката, която е наследил от баща си? Не, тя вече не е пленена.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
