Прокуден от България в 1887 година, прекарах около една година в Одеса. Много скръб, много мъки изпитвах там по изгубеното отечество. Умът ми, сърцето ми, душата ми постоянно летяха към него. Но ето, дойде ми вдъхновението да напиша тоя роман и аз задишах пак въздуха на България. Хиляди спомени оживяха, хиляди картини, ярки и хубави, плениха моя умствен поглед, картини от бурния живот на отечеството през Априлското въстание.
О, видения, как услаждахте душата ми! О, съдбоносни дни, какви трепети пробуждахте в нея! Аз забравих мъките на изгнанието. Аз бях честит, къпейки се във вълните на скъпите и незабравими спомени: те ме въодушевяваха, те ми дадоха нов полет и нова младост на музата ми - и от бедната стаичка в отстранената одеска улица книгата ми обиколи цяла България, мина границите и и профуча из Европа. И аз благославям сега това изгнание.
19. окт. 1920 г. София
Иван Вазов
Мнения за тази книга
daniela -Yambol
Az li4no ne haresvah knigata dokato ne po4nah da q 4eta dava priziv ku naroda:PRO4ETETE Q,NQMA DA SUJALQVATE
milena -plovdiv
dase razgra6tat stranicite da mozw da 4etem zada znaem kakvo kypyvame
milena -plovdiv
trabva da se pi6e cqloto sadarzanie za knigite ne samo 4ast ot tqh da znaem kakvo kypyvame
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
