Колко далеч е светът на Пенчо Славейков от простотата и хармонията на света, от Възраждането и на Иван Вазов. Борбата между тези два свята е борба между две епохи, борба между принципи и идеи. Колективизмът на Вазов и индивидуализмът на Пенчо Славейков са двата полюса в развитието на българското общество, които няма да се допрат и примирят. Индивидуализмът е идеология на обществената криза; той е надеждата и илюзията за изход от безизходицата. Илюзията, че силата на отделната личност е достатъчна, за да се разбият оковите на обществото е много красива. И все пак индивидуализмът дава възможност за вглеждане в човешката душа, за продължителен и задълбочен анализ на вътрешния мир на човека, който не иска да се слее с останалите.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
