В литературната история има сюжети на сбъднатото, но има и сюжети на несбъднатото. Такива са неосъществените замисли, недовършените книги, празните страници, нереализираните таланти... Една огромна територия на празнотата обгръща териториите на наличното - безкрайни лавици с написани и издадени книги, притиснати една до друга в хранилищата на света и паметта.
Голямото предимство на ненаписаната книга е нейната хипотетичност. Това е книга-контур, книга-загадка, книга-провокация - винаги открита към толкова много посоки. Белотата на страниците и тайнството на мълчанието много лесно могат да превърнат загатнатата, хипотетичната книга в мит. Мит, в който демиургът се е забавил. Или се е разсеял. Или си е тръгнал по-рано. Или е решил, че не заслужаваме усилията му.
Тук ще говорим за една такава книга. Книга, в която многоточията на пропуснатото изглеждат много повече от изреченията на създаденото. Книга-мит, книга-загадка, която само оцелелите фрагменти могат да ни помогнат да разгадаем.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
