Думата „номенклатура" е стигнала до нас през вековете. В Древния Рим робът, който по време на приеми високо съобщава името на влизащия гост, се нарича „номенклатор" (от латинското „потеп" - име).
Вероятно този е произходът на думата „номенклатура" - списък от имена или названия.
Какво означава в днешния език латинската дума „номенклатура"?
Да видим какво съобщава по този въпрос новото, 3-то издание на „Большая Советская Знциклопедия" (том 18, стр. 95-98):
„Номенклатура (лат. nomenclatura) - имепоставяне, списък на имена. 1. Система (съвкупност) от имена и термини, които се употребяват в науката, техниката и т. н. 2. Система от абстрактни и условни символи, предназначена да осигури максимално удобно от практическа гледна точка средство за обозначаване на предметите."
Следват: номенклатура на анатомията, номенклатура на болестите, номенклатура на счетоводството, номенклатура на изделията, химическа номенклатура (неорганични и органични съединения), номенклатури в ботаниката, зоологията, микробиологията, физиологията, биохимията. Значи тази книга е посветена на медицината, ботаниката, зоологията и биохимията?
Не. Посветена е на едно историческо и политическо явление.
Да се обърнем към енциклопедичните справочници с историко-политически характер, „Советская Историческая Знциклопедия": има „ном", „номарх", „номоканон", номенклатура няма. „Политический словарь": има „Новотни" и „Носака", номенклатура също няма.
В „Краткий политический словарь" (изданията от 1964, 1968 и 1971 г.) личат следи от употреба на понятието „номенклатура" в неприродонаучен смисъл. Там номенклатурата е определена като списък от длъжности, чието заемане се определя от висшестоящите органи3. Много неясно определение: всяко назначаване се решава от висше-, а не нисшестоящите органи. Но явно, че дори това определение е било сметнато за прекалено откровено и в следващите преиздания на речника терминът „номенклатура" е премахнат. В съветския печат понякога се споменава за номенклатурата, но никога конкретно.
Потулването на термина „номенклатура" в СССР доведе до следното куриозно положение. В справочника „Новме слова и значения", издаден в Москва през 1971 година, терминът „номенклатура" е даден като неологизъм от 60-те години, докато всъщност е познат почти от половин век по-рано.
Единственото членоразделно определение за номенклатурата е публикувано в Съветския съюз не в общодостъпните помагала, а в учебника по „Партийно строителство" за партийните школи. То гласи:
Номенклатура - списък от най-важните длъжности, кандидатурите за които предварително се разглеждат, препоръчват и утвърждават от дадения партиен комитет (райком, горком, обком на партията и т.н.). Номенклатурните лица в партийния комитет се освобождават от заеманата длъжност също единствено с негово съгласие. В номенклатурата се включват работещите на ключови постове."5 А споменатият речник на неологизмите пояснява, че терминът „номенклатура" включва и лицата, които заемат съответните постове.
Значи тази книга разказва за най-важните длъжности в СССР, за ключовите постове и щастливите им притежатели"?
Вече сме съвсем близо до същността на понятието „номенклатура" в СССР и другите страни на „реалния социализъм".
Академик Сахаров пише: „Макар в СССР да не се правят съответните социологически изследвания или те са поверителни, със сигурност може да се каже, че още през 20-те и 30-те години и окончателно след войната у нас се формира и обособи една специфична партийнобюрократична прослойка - „номенклатура", както се наричат те самите, „нова класа", както ги нарече Джилас."
Значи книгата е за "новата класа" в СССР
Авторът
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
