Николай Хайтов влезе в нашия културен живот не
като босяк, който ще се присламчи и приспособи, който
ще се оглежда как да заприлича на другите. Той носеше
своя духовен мир, своите спомени, своето минало, с което можеше да се гордее и да каже с думите на Лермонтов
- „Да, были люди в наше время, могучее, лихое племя.
Богатыри - не вы!" Както неговите есета, етнографски и
исторически проучвания, „Диви разкази" са размишления на писателя за нашата история, за историята на на-
шата душевност, за дълбоко вкоренените, същностни
черти на българина, за нашите традиции - културни, моралистични, духовни; за връзките между съвременността
и историята; за това - как ще живеем днес, след като сме
„загубили" природата, след като започваме да забравяме
кои сме, откъде сме дошли, кое от нашето минало трябва да скъпим и съхраняваме в един модерен, нивелиращ
индивидуалността свят; за това - какво е прогрес и какво
печелим и какво губим с него...
КРЪСТЬО КУЮМДЖИЕВ
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
