Ако искаш мир, готви се за война. От зората на цивилизацията хората воюват – за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели, до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им – Ханибал, Александър Македонски, Наполеон... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни – шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни – цяла война е изгубена заради фатално забавяне; трети са въпрос на шанс – брилянтна стратегия отстъпва пред обикновена хитрост.
Античният свят не е същият след битката при Гавгамела през 331 г.пр.Хр. Четиридесетхилядна македонска пехота надвива тройно по-многочислената армия на Дарий I и запраща непобедимата Персийска империя в небитието на разрухата и забравата.
Как става възможно това и какви поуки за съвременността крие победният поход на Александър Велики?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
