Според летописите бубарството в България е
практикувано още през XI век, но особено силно се
развива в средата и края на XIX и първата половина
на XX век, а през 80-те години на XX век страната е
произвеждала 1500 тона сурови пашкули годишно и
заемала 8-мо място в света и първо в Европа.
Бубарството е един от малкото подотрасли на
земеделието, който е в състояние да осигури, без
значителни капиталовложения и за сравнително
кратък период от време, доходи на фермерите, а
преработката на пашкулите и суровата коприна -
голям брой работни места. Благоприятният климат и
съществуващите богати национални традиции са
решаващи предпоставки за по-нататъшно развитие на
бубарството. Производството на пашкули се нарежда
на едно от първите места по приходи от 1 дк обработваема земя, което го прави особено подходящо за
дребните земеделски стопанства.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
