Във втория том от съчиненията на д-р К. Кръстев са включени негови студии, статии, портрети и рецензии, обединени от общото заглавие „Очерки из съвременната българска литература". То не е избрано случайно и в голяма степен изразява желанието на критика още през 90-те години на миналия век да подготви подобна книга. През 1893 г. той замисля „един по-обширен труд върху съвременната българска литература, нейния характер и нейните задачи". Идея наистина актуална и привлекателна, като се има предвид състоянието на литературно-историческата ни наука тогава. В сп. „Мисъл" д-р К. Кръстев публикува под тази рубрика две свои статии, но не продължава по-нататък, притеснен от невъзможността да изкаже напълно мислите си. Какво се крие зад тази „невъзможност", днес е трудно да гадаем, но критикът-редактор явно е бил притеснен от някои нелитературни причини. Година-две по-рано Ив. Вазов е бил извикан в полицейското управление в столицата, където строго му забраняват да пише... срещу полицията. Поводът е разказът „Тъмен герой", а времето - когато Ст. Стамболов е всесилен министър-председател.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
