Българско-турският речник, съставен от Г. Класов и С. Николов, се появи в нашите книжарници през 1957 г. По това време в образованието ни се правеха плахи стъпки да се създаде материална опора за усвояване на книжовния турски език в България.
Грижливо редактиран от Г. Гълъбов и Т. Делиорман, речникът, макар и наречен „учебен", се оказа много по-полезен, отколкото очакваха съставителите му. Десетилетия наред не само у нас, но и в чужбина с речника си служат много и много хора, които знаят турски и се запознават с българския език, като се опират на знанията си по турски.
В речника са отразени както измененията в лексиката на турския книжовен език, поощрявани от старанията на турската интелигенция да изобрети нови думи, които да освободят научната и публицистичната турска реч от хилядолетните арабизми и иранизми, така и някои лексикални особености на говорената на територията на България турска реч С тези свои особености повторното фототипно издаване на речника е разумно, защото включената в него лексика съдържа уникални особености, които запазват неговата и теоретическа, и практическа полезност.
Мирослав Янакиев
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
