Сред многобройните трудове на Михаил Арнаудов, посветени на различни творци и литератури, “Психология на литературното творчество" заема особено място.
На пръв поглед тази книга стои усамотена в огромното дело на учения, не се свързва с монументалните „частни" проучвания върху творчеството на Вазов, Яворов, Кирил Христов и пр.
В действителност тази книга логично произлиза от всички изследвания и безбройни студии, които Михаил Арнаудов посвещава на различни литературни въпроси, творци и епохи. От определена гледна точка всички трудове на Михаил Арнаудов, изградени монографично върху отделни творчески личности, подготвят появяването на „Психология на литературното творчество", носят в себе си предопределящи елементи и схващания - за изграждането на цялостна концепция върху литературния процес като творчество.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
