Това изследване не се стреми да бъде принос към историята на феноменологията, към нейната археология, но по-скоро то е питане за съдбата на феноменологията днес. И ако избрах общата теория на интерпретацията или херменевтиката като пробен камък и инструмент за поставяне под въпрос, то от това също така не следва, че ще подменя историческата монография с раздел от сравнителната история на съвременната философия. Защото никак не бих искал да подхождам и към херменевтиката като историк, дори и на настоящето: каквато и да е зависимостта на размишлението, което следва по отношение на Хайдегер и най-вече на Гадамер, това, което се подлага на изпитание, е възможността да продължим философстването заедно с тях и след тях - без да забравяме Хусерл. Следователно моето изследване ще бъде възможно най-оживен дебат за едната или за другата възможност за философстване и за продължаване на философстването…
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
