Веселото в тези разкази е малко тъжно. Боде понякога, приболва. Но нали казват, че болката може да е и лечебна – означава, че ако е имало рана, тя вече заздравява. А може и да не е така. Човек има право да вярва на глупостта на другите и да я нарича мъдрост. Свободен е да избира и
да предпочита само своята собствена глупост, като по този начин доказва самобитността си. В развитите държави това се нарича „Право да бъдеш сам“ – Right to be let alone. Имаш ли себе си, имаш всичко. Написаното тук ще ви помогне да се съхраните и, надявам се, да се посмеете.
Ако това не е едно и също. Всички събития и имена в тези разкази са измислени.
Естествено...
Владимир Иванов Георгиев е роден през 1967 г. Юрист по образование. Автор на три книги в областта на банковото право. Живее и работи в Банкя и София. Пише предимно проза от 1984 г. Публикувал е в електронното списание „Литературен свят“; преди това във вестниците „Средношколско знаме“, „Звезда“ и „Пауталия“ (Кюстендил), „Глас“ (Пловдив), „Студентска
трибуна“, „Народна младеж“, „Пулс“ (и „Новият Пулс“), списанията „Родна реч“ и „Пламък“ (2015 г.), в електронни издания. Негови разкази са публикувани в САЩ, както и в антологията
„Разказвачи 2015“ (изд. „Български писател“, 2016) и сборниците „Черга пъстроцветна“ (изд. „Симолини“, 2016) и „Часовниковата кула“ (изд. „ДиМакс“, 2017). Носител на награди в конкурси. През 2017 г. излиза сборникът му с разкази „Едно дете играе дама“ (Изд. „Жанет 45“, Пловдив).
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
