Сталин, Хитлер, Чърчил, Мусолини, Дьо Гол, Хирохито, Рузвелт - седем държавни мъже, седем титани, изправили се едни срещу други в световна битка.
Героизъм и злотворство, наивност и коварство, стратегически гений и тежки поражения, завоевания и съпротива се редуват и преплитат в продължение на близо три десетилетия. Едновременно със силните идейни течения, белязали незаличимо XX век, се откроява ролята на големите личности, оставили дълбоки и трайни следи в историята на човечеството. Пред очите на читателя могъщите актьори се сближават и отдалечават във възгледите си, обединяват се и се предават взаимно на полето на дипломацията или на театъра на военните действия в една игра на омраза и политическо прелъстяване, която ще реши съдбата и бъдещето на народите.
Френският историк и изследовател Марк Феро (роден през 1924 г.), чиито трудове са преведени на повече от двайсет езика, се опира на неизвестни или малко познати източници, за да предложи по-различен поглед към Втората световна война, от позицията на водачите, с размах прекроили света за години напред.
Марк Феро, роден през 1924 г. е известен френски историк, специалист по въпросите на Русия и Съветския съюз, автор на редица произведения върху основни събития и явления от близката история.
Марк Феро участва по време на Окупацията в Съпротивата. След войната става преподавател в Алжир От началото на 60-те години, той се специализира в история на СССР. Докторската му теза е за Руската революция от 1917г., област, в която се стреми да третира с неидеологически дискурс. Проучванията му в областта на социалната история се отличават от доминиращите анализи на тоталитарната школа по това време. Феро показва, че Октомврийската революция не се свежда до болшевишкия преврат, защото е неразделна част от съществуващото тогава народно и революционно движение. Той анализира и процеса на бюрократизиране и абсолютизиране на властта както от върха, така и в базата.
Феро преподава във Висшето Политехническо училище (l"École polytechnique ), а после става директор по проучванията във Висшето училище по социални науки (École des hautes études en sciences sociales) в групата по изследвания на киното и история. Бивш директор на Института за съветски свят и централна Европа, Феро е Доктор Хонорис кауза на Университета в Москва от 1999г.
Марк Феро е човекът, който започна разглежда по нов начин киното и историята. Той използва киното като инструмент за опознаване историята на обществата, считайки, че киното предоставя толкова меродавно свидетелство за събитията, колко и всички останали традиционни източници.
През март 2007г. Феро подписва, заедно с още 150 френски интелектуалци призив да се гласува за Сеголен Роял "срещу арогантната десница" за "левица на надеждата", след като през 2002г е подкрепил кандидатурата на Жан Пиер Шевенман.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
