„Ти имаш благословено име, сине!“
Това бяха думите на майка ми. Често казваше, че имената на
хората са свещени и благословени, не са като тези на животните.
Колко е хубаво, че имената на хората са благословени. Това е името,
което ходжата прошепва в ухото на всяко новородено, името, което
го съпътства през целия му живот. Името на всеки човек е негова
чест, доблест, отражение на неговата същност, пътят, по който е
поел, борбата, която води... С подобаващо поведение, с достойни
дела, уважение и себераздаване ние, хората, всеки ден градим име
-
то си, за да се издигне то като една кула. Ако сме лоши, името ни е
опетнено, т.е. и кулата, която сме изградили, се разрушава. Името
е като родословно дърво, което пази честта на поколенията. Ние,
хората, сме отражение на имената си – каквито са те, такива сме и
ние в същността си. Антологията представя за пръв път пред българския читател една напълно непозната у нас, неиздавана и неизследвана трансгранична, транснационална антитоталитарна литература на травматичния опит. Малка част от избраните стихове, разкази, документални свидетелства и фолклорни текстове е публикувана на български език. Образци от старателно скриваните, премълчавани десетилетия наред памет и съзнание, опазени в художествената и документалната литература на мюсюлманските общности за срамния „възродителен процес“, най-после излизат на бял свят, за да разкажат високо и ясно своята истина за престъпленията на комунистическия режим в Народна република България. Насилствената асимилация през 70-те – 80-те години на ХХ в. спрямо помаците, ромите и турците в НРБ е престъпление срещу духовната същност на човека, срещу устоите на човешкото.
Какво е човекът без най-своето – името?
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
