Мнозина чуждестранни учени проявиха интерес към българския календар след 1866 г., когато бяха намерени и публикувани два преписа от древна българска хроника, наречена „Именник на първо-българските канове".
Ако тогава някой се беше досетил, че календар, упражняван с хилядолетия от един народ не може да се изтрие от паметта на този народ, историческата наука щеше да има своите правилни решения върху точната хронология на българската история, важна и за общоевропейската история.
Древният български календар е специфичен лакмус, чрез който може лесно да се провери къде са живели Българи по света Той се обажда от всички стари краища на Балканския полуостров и извън него - въпреки късогледството на науката и напук на всички дяволски шеги на историята и политиката...
Пред общите за всички Българи символи се отдръпват измислените нови езици и изкуствените граници, които отделят Българин от Българин и брат от брата Защото нашите общи символи говорят на един друг, по-висш и недосегаем език - езика на древния и безсмъртен български дух.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|