Разказите в тази книга са частици от мозайката на едни години, които някои днес си спомнят с умиление, други – с досада, гняв или омерзение. Авторът им остава далеч и от едните, и от другите. За него те са само част от живота – такъв, какъвто го е живял в друго време и на друго място. Акушер-гинеколог по професия със специализация в проблемната бременност, той безпроблемно е износил своите спомени от 70 – 80-те години в България. Споделя ги леко и непосредствено, с неизменното си чувство за хумор и самоирония, което в живота често го прави център на вниманието и любимец на компанията. Не се оплаква, не осъжда, не дава оценки, но въпреки това между редовете ще го припознаете като човек с голямо сърце и с очи, отворени за света и хората.
Наташа Куртева
Един мъдрец ми беше казал някога, че ако от личния живот на всеки един човек може да има по-добър сюжет за роман, то той не знаел какъв ще да е този сюжет...
Прав е бил, а разказите на Валентин Меламед го доказват. Уж простички житейски случки, които повечето от нас биха подминали небрежно, той успява да преобрази в добра белетристика. В тези негови „разкази по действителни случаи“ има и добре изведени сюжети, и добронамерен хумор, и носталгия, и тъга, и дори някаква стаена ярост срещу необратимостта на нещата от живота...
И най-сетне, в тази книга има ненатрапени поуки, които читателят със сигурност ще открие сам за себе си.
Христо Карастоянов
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
