Роден през 1886 г., Стоян Петков приема монашество под името Андрей на 43 години. Само два месеца по-късно вече е Велички епископ и един от най-близките сътрудници на Варненския митрополит Симеон. Завършил богословие в Москва, където е свидетел на болшевишката революция, след завръщането си в България е един от пионерите на организираното младежко християнско движение, известен проповедник и организатор. Изпратен е да ръководи българската епархия в Америка, а годините на Втората световна война прекарва в неутрална Турция като представител на Българската екзархия и където взима участие в преговорите по вдигането на схизмата. Избран за митрополит от емигрантската общност в Америка през 1947 г., до 1963 г. той си остава „самозванец“ за българската държава, която принуждава и Св. Синод на Българската църква да прекрати контактите с него. От Америка пътува често до Западна Европа и Австралия, където поддържа активен контакти с българските общности. След признаването му като митрополит, в края на 60-те години на няколко пъти той се връща в България като редовен член на Св. Синод на БПЦ. Почива през 1972 г., погребан е в Търговище.
Живял през наситена с драматични събития епоха, Нюйоркският митрополит Андрей е в епицентъра на много конфликти, които се опитва дипломатично да разрешава. В годините на Студената война българската емиграция го признава като един от нейните естествени обединители. Без да изменя на антикомунистическите си възгледи, след дълги перипетии той е признат и от официалните български власти, а Държавна сигурност следи всяка негова стъпка. Противник на икуменизма, той е космополит, който свободно общува с представители на различни изповедания. Приживе делото му остава непризнато, но след неговата смърт паметта му като основател на Българската епархия в Америка е защитавана дори и от негови противници.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
