Вече да се говори човешки е трудно, но особено трудно е да се пише човешки. Стихотворенията на Людмила Миндова в тази книга, независимо дали са шепот, мълчание или вик, са такива. Те преминават вътрешните граници и излизат навън, там, където лудата по средата на булевард "България" е регулировчик на живота, и после отново се обръщат навътре, там, където внимаваш да не изгубиш човешкото в себе си. Световете се срещат - този в нас и този извън нас. Световете, които са всъщност един - светът на поезията, в който "онзи, който няма нищо, има всичко". /Силвия Чолева/
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
