Докато пишех романа, непрекъснато се учудвах от тайната на творчеството. Реални факти, взети от живота, се превръщаха в измислица пред очите ми. Те губеха своите ясно очертани истини и лъжи, разменяха местата си или се преобразяваха в нещо никога не съществувало в действителния живот. Но имаше нещо още по-странно – всички факти, предугадени или измислени от мен и написани на белия лист, само след няколко месеца се случваха в действителност на моите прототипи. В един момент спирах да пиша, изчаквах, за да проверя дали написаното наистина ще се сбъдне, и после продължавах да измислям, като не преставах да превръщам и реалното в измислица. (Затова всички прилики с действителни лица и събития са случайни.) Накрая всичко така се обърка, изтече между пръстите ми и се случи, че вече не знам – ами аз съществувам ли и в кой свят? В реалния или в измисления? Може би и аз съм един Пинокио, създаден от някого, който често се поглежда в огледалото, за да види с колко носът му е пораснал след всяка написана глава от тази история.
Авторът
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
