О, стиховете
пламнали –
поезия недостижима!
Петър Краевски, из „Сомнамбул“
***
ЗАБРАВЕН СТИХ
Петре, писал си го някога:
Младостта е хапче екстази,
а животът ти нататък:
бетаблокери, виагра,
лексотан, хомеопатия
и хронична абстиненция –
все по-силна и до гроб.
Всъщност, младостта е стих,
който плаче за редакция,
но умира в рутината,
ще ти кажа днес, младежо.
***
ХЕРМИ
На доц. Владимир Янев
Младостта –
чудата територия,
алогична и жестока диктатура.
Границите ѝ са хоризонта
и утопиите – нейната реалност.
Сутрин хванеш пътя,
а по обед
неусетно станал си
невъзвращенец.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
