Моята антология. Поезия

земя,

ще чуеш ли и мен?

Във слънцето ти хляба свети

и озарява моя ден.

По-ведър от планински вятър,

от глътка изворна вода –

с безмълвието на житата

вървя към срещата с дъжда.

Не бързам –

всекиго да чуя

и всеки да ме разбере.

За песен сбирам прости думи –

тъй както здравец се бере.

Наесен –

винаги последен –

като най-есенния клон:

от сладки плодове приведен,

ти правя мълчалив поклон.

1966

Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe

търсeне по м/у думите моля въведете търсената дума Заглавие Автор Издател Описание ISBN иили