Турция, 1925 година. Младите идеалисти Ахмед и Исмаил се крият в малка къщичка в покрайнините на Измир. Те са получили заповед от партията да създадат нелегална печатница. Когато по време на кратка екскурзия Ахмед е ухапан от бясно куче, съдбата му изглежда предрешена. От страх да не бъдат арестувани с приятеля му, посещение при лекар е немислимо и така не му остава нищо друго, освен да брои дните под карантина и да чака симптомите на бяс да се появят. Живеейки в постоянен ужас от преследване, в своето уединение Ахмед позволява на миналото да изплува отново пред очите му със спомените за всички страхове и трудности, но и за многото прекрасни и затрогващи моменти. То го води обратно към студентските години в Москва през 1920 година, злополучната му любов към рускинята Анушка, до опасното бягство от Истанбул, за да се присъедини към силите на съпротивата в турската война за независимост през 1921 година. До Ахмед е неговият другар по оръжие – Исмаил, измъчван и държан в единична килия в строг тъмничен затвор за политическите си възгледи.
Автобиографичният роман „Животът е хубав“ е поглед върху живота на един от най-интересните съвременни турски писатели и поети. Това е историята на хора съмишленици, които са били преследвани за тяхната идеология и политически убеждения в първите дни на Турската република. Описание, направено от човек, носещ революцията в сърцето си, който обича и е готов да се жертва в името на живота.
Назъм Хикмет (1902–1963) e един от най-известните турски класици – поет, писател, драматург, сценарист и обществен деец. Книгите му са преведени на над 50 езика. „Животът е хубав“ е последната му книга, а критиците я определят не само като автобиография, но и като завещението на Назъм Хикмет.
За първи път видях романа през 1964 г., когато баща ми го донесе от пътуването си в Париж. По онова време книгите на Назъм Хикмет почти не се появяваха в Турция. За разлика от повечето реалистични политически романи от онази епоха действието в „Животът е хубав!“ в никакъв случай не протича в едно измерение. Има много „прескачания“ на времето и мястото. Начално училище в Болу, Турция, политическа дискусия в бирария на известната московска улица „Арбат“, летен ден по празните истанбулски улици, затворът на площад „Султан Ахмед“, политически затворник, заключен в тоалетната на военен кораб, мъж, който продава политически вестник на известния истанбулски мост Галата и изведнъж изпитва срам. Отделни сцени, които се преливат една в друга и чрез простичък език, с кратки, все едно нахвърляни с четка изречения, създават общото впечатление за едно съвършено лирическо стихотворение, излязло изпод перото на страдащ, но убеден в красотата на живота поет.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
