Урбана, Илинойс, САЩ
5 март 1912 г.
Уважаема Елспет Дън,
Искрено се надявам да не ме сметнете за твърде самонадеян, но бих искал с това писмо да изразя възхищението си от Вашата книга „Орлово гнездо“. Признавам, че не съм страстен почитател на поезията. Много по-типично за мен е да ме видят с един опърпан екземпляр на „Хък Фин“ в ръка или пък с някое четиво, в което се разказва за смъртни опасности и бягства. И въпреки това Вашите стихове ме развълнуваха така, както нищо друго не ме е вълнувало досега.
В момента съм в болница и Вашата малка книжка е единствената ми разтуха – несравнимо по-добра и от най-добрата медицинска сестра. Пък била тя и с мустак като на чичо ми Фил. Въпросната сестра също ме развълнува така, както нищо друго не ме е вълнувало досега, но по далеч по-малко затрогващ начин. Дни наред досаждам на лекарите с молби да ме пуснат, тъй като навън ме чакат важни недовършени дела. Миналата седмица разкрасих коня на декана със синя боя и си бях наумил да се погрижа и за териера му по подобаващ начин. Но откакто Вашата книжка е с мен, вече съм готов да остана тук толкова дълго, колкото решат да ме задържат.
Повечето от стиховете Ви са за превъзмогването на страховете, пред които животът ни изправя, и за преодоляването на поредната стръмнина към поредния връх. Както вероятно се досещате, малко неща могат да ме изкарат от равновесие (като изключим моята мустаката медицинска сестра и досадния ѝ термометър). Но по-смела постъпка от това да напиша нечакано писмо до именит автор като Вас досега не съм извършвал.
vИзпращам писмото си до издателя Ви в Лондон и стискам палци то да достигне до Вас. А ако някога ми се удаде възможност да Ви се отплатя за вдъхновяващите стихове – да боядисам някой кон например – само ми дайте знак.
С най-голямо възхищение
Дейвид Греъм Март 1912: 24-годишната Елспет Дън – поетеса, наскоро издала стихосбирка – никога не е напускала дома си на отдалечения шотландски остров Скай. Ето защо е толкова учудена, когато получава първото си писмо от фен. То е написано от студента Дейвид Греъм и е изпратено от далечна Америка. Двамата започват размяна на писма, споделят любимите си книги, най-невероятните си мечти и най-дълбоките си тайни. Тяхната кореспонденция прераства в приятелство и постепенно в любов. Но когато Първата световна война поглъща Европа и Дейвид се записва като доброволец сред лекарите на западния фронт, Елспет може само да го чака в Скай и да се моли за неговото оцеляване.
Юни 1940: В началото на Втората световна война дъщерята на Елспет, Маргарет, се влюбва в пилот от военновъздушните сили. Майка ѝ я предупреждава да не търси любов по време на война – предупреждение, което Маргарет не разбира. Но когато бомба улучва къщата и отприщва дъжд от писма, до този момент скрити в стената, Елспет изчезва. Едно-единствено писмо остава като диря, подсказваща къде е. Маргарет се отправя в търсене на майка си, но по пътя трябва да се приготви да посрещне истината за това какво се е случило със семейството ѝ преди толкова време.
Призната за „една от най-добрите книга на годината" от Publishers Weekly, Писма от Скай е зашеметяваща история, разказана в писма, обхващащи два континента и две световни войни. Преди всичко това е история за любовта – любов, която не може да бъде заличена дори от разстоянието и войната.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
