„Ти си следващият!“ Какво е това? Проклятие? Предупреждение? Прозрение? Презрение?... В този вик на Марат не се ли издава законът за вселенското възмездие?… Ти, приятелю, си само следващият! Ти си следствието, което ще стане причина.“
С тези думи Любомир Левчев отново въвлича читателите в своя роман от спомени, за да им довери за някои от най-паметните срещи в живота си – с Владимир Висоцки, Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Кармело Гонзалес, Людмила Живкова, Юлия Кръстева и др. Авторът споделя важни моменти от живота си, като пътуването му в Германия, където за пръв път издават негова книга извън пределите на родината и престоя си в с. Баня, където е изпратен да „изучава живота“ за няколко месеца. Левчев разказва и за приятелството си с Георги Марков и техните забавни планове да емигрират заедно в Италия. С особен политически и човешки драматизъм е наситено пътешествието му до Латинска Америка, срещите му с Фидел Кастро, Анжела Дейвис, Луис Корвалан, Салвадор Алиенде и други.
Позициите, които заема Левчев, му дават възможност да наблюдава и рисува живота чрез контакти, приятелства, пътувания по света и срещи с исторически личности. А пътните дневници, които си води, му помагат да възкреси събитията с историческа точност. Периодите на принудително или потърсено от него усамотение правят от романите му лирични дневници и философски размисъл за съдбата на идеите.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
