Мария Романова убедително се налага с новата си книга „От първо лице“ в пространството на съвременната ни поезия. Стиховете й звучат по женски убедително, категорично, без претенция за доминиране в чувствата или битието. Всичко е от първо лице, така че всеки читател да може да приеме нейната позиция като своя.
Маргарита Петкова
***
С предчувствие за пролет се събуждам,
в прегръдката на идващия ден.
Със нежността си ме обгръща
доброто слънце вътре в мен.
През миглите ми бавно се процежда
един невероятно светъл ден.
Предвкусване за полет ме отвежда
в небето на очите ти. Над мен.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
| 
