През 2008 г. се оспорваше теоретично възможността недвижимият имот да бъде предмет на престъплението документна измама по чл. 212, ал. 1 и 2 НК. Беше абсурдно обективно - социално и фактически, явлението имотна измама да съществува, а да се оспорва възможността за създаването на законодателно защитно средство срещу него.
Общоизвестно е, че правото е инструмент за социално управление, а наказателното право е държавно средство за защита на обществените отношения от престъпното въздействие.
Позитивното действащо право в една страна не може да решава теоретични спорове, а е предвидено да решава въпросите, свързани с нормалното управление на обществените отношения и преди всичко въпросите, свързани с непреодолимите потребности на живота и обществената практика. Именно и поради това настъпи законодателното изменение на чл. 212, ал. 1 НК (ДВ, бр. 26/2010 г.), според което и недвижимият имот може да бъде предмет на документна измама. С това обаче на практика не може да се очаква, че всички проблеми, свързани с имотните измами у нас, са окончателно и безвъзвратно решени.
Особено много се очаква не само от превантивното действие на закона, но и от неговото правилно и ефективно прилагане.
Книгата е опит да се внесат нови и позитивни виждания при тълкуването и прилагането на закона срещу явлението имотна измама.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
