По това време вече бях твърде изморен и загубих всякаква надежда. До шхуната все още оставаха стотина фута. Лицето ми беше във водата и аз наблюдавах как акулата се обръща за ново нападение, когато видях помежду ни да минава кафяво тяло. Беше Отоо.
- Плувай към шхуната, господарю! - каза той. Говореше весело, сякаш ставаше дума за някаква шега. - Аз познавам акулите. Акулата е мой брат.
Подчиних се и заплувах бавно напред, а Отоо плуваше около мене, като гледаше винаги да е между мене и акулата, отбиваше нападенията й и ме ободряваше.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
