Разказите на Георги Алексиев, поместени в настоящия сборник, могат да бъдат възприемани и като реплика към онези, които са побързали да го забравят. Тази реплика ни напомня, че отвъдното не е гробище, а убежище на писателя, негова неизменна позиция, негова огнева точка.
Приживе авторът на трилогията „Кръстопът на облаци“, „Духовете на Цибрица“ и „Горещници“ получи заслужени адмирации за успешното приключение в тайнството на магическия реализъм.
По-късно той успя със следващите си произведения да провокира и предизвика демоните на съвременното политическо противопоставяне, заченати в омраза, нетърпимост и пословична алчност.
Никой до ден днешен не е успял да отнеме правото на мъртвите писатели да говорят. Георги Алексиев се възползва от това свое право. Той продължава да разговаря с нас.
Георги Алексиев (1927–2011) често е сравняван с Йордан Йовков, наричат го и „българския Маркес“. Учи в Пловдив, завършва право в София. Работи в списание „Тракия“, след 1975 г. е негов главен редактор. През 1990–1991 г. е депутат в VII Велико Народно събрание.
Национално признание за постиженията си в прозата получава за романите „Кръстопът на облаци“ (1973), „Духовете на Цибрица“ (1976), „Горещници“ (1978), образували впечатляваща трилогия с ярко портретирани герои, чиято съдба представя драматизма на българското историческо битие.
В следващите си книги – „Разпятие“ (1978), „Разсечено небе“ (1984), „Сказание за Млечния път“ (1987), „Върколакът“ (1997), „Заключване на гроб“ (2002), писателят черпи сила от езическите корени на народностните представи. В творбите „Добър ден, неудачнико“ (1988) и „Господ е болен“ (1991) доминира остро полемичното отношение към съвременността.
Георги Алексиев е почетен гражданин на Пловдив от 2001 г., носител е на националната литературна награда „Йордан Йовков“.
Прибавете и Вашa анотация, мнение или коментар за това заглавиe
|
